Една от най-интересните инфраструктурни инвестиции в южна София започва да придобива много по-конкретни очертания. Става дума за продължението на втората линия на метрото от сегашната метростанция „Витоша“ през зоната около Симеоновско шосе към Студентски град — разширение, което от години присъства в плановете за развитие на града, но вече навлиза в значително по-конкретна фаза.
Договорът за идейния проект беше подписан през 2025 г., а проектът по всички специалности трябва да бъде готов до края на 2026 г. Следващата голяма стъпка е осигуряването на финансиране, като при наличие на средства през 2027 г. могат да започнат обществените поръчки за строителството.
Тук е важно да направим едно уточнение, защото заглавията много лесно могат да създадат грешно впечатление. Това не означава, че през 2027 г. непременно започват да копаят. Първо трябва да бъде завършен проектът, след това да бъде осигурено финансиране, да минат обществените поръчки, да бъдат избрани изпълнители и да се подпишат договорите. Но вече имаме достатъчно конкретика, за да видим не просто накъде някой ден би могло да продължи метрото, а къде реално се планират новите станции.
И според мен точно това е много по-интересната новина.
Пет нови станции и почти 5 километра метро
Новият участък е приблизително 5 километра и включва пет подземни метростанции. Трасето започва от сегашната станция „Витоша“, след което първата нова станция е предвидена под бул. „Черни връх“, на около 800 метра южно от настоящата крайна станция.
След това метрото завива на изток през бързо развиващата се зона между „Черни връх“ и Симеоновско шосе. Следващата ключова станция е при пресичането със Симеоновско шосе, в близост до ул. „Проф. Иван Странски“. Тази точка е особено интересна, защото именно оттук в по-дългосрочен план е предвидена възможност за отклонение на метрото на юг към Околовръстния път и Симеоновския лифт.
Оттам трасето продължава под ул. „Проф. Иван Странски“ и навлиза в Студентски град. Четвъртата станция е планирана в района на Националната спортна академия, а последната ще бъде в сърцето на Студентски град, след кръстовището на бул. „Акад. Стефан Младенов“ и ул. „8 декември“, в непосредствена близост до УНСС.
По информацията за проекта зоната, която новото метро трябва да обслужва, включва над 90 000 жители, а прогнозният пътникопоток е около 65 000 души дневно. Това вече не е малко квартално разширение. Говорим за инфраструктура, която може да промени начина, по който функционира цяла югоизточна част на София.
За мен голямата история тук е Малинова долина
Студентски град очевидно печели много от подобна инвестиция, защото там вече има огромна концентрация на университети, общежития, жилища, заведения, офиси и ежедневно пътуващи хора. По-интересният район за мен обаче е Малинова долина и цялата зона между Симеоновско шосе и Околовръстния път.
Причината е проста. Това е район, който през последните години се строи изключително активно, но инфраструктурата дълго време изоставаше зад жилищното строителство. И точно това според мен е един от основните проблеми на новите квартали в София: първо идват сградите и хората, а чак след това започваме да мислим за улици, обществен транспорт, училища, тротоари и нормална свързаност.
Малинова долина е интересна точно защото вече започваме да виждаме обратния процес. Кварталът продължава да се строи, но паралелно с това постепенно започват да се появяват транспортни и инфраструктурни решения, които преди няколко години съществуваха основно като планове.
И точно тази комбинация е важна, когато гледаме един квартал като инвестиция. Не само как изглежда днес, а каква инфраструктура се изгражда около него през следващите 5, 10 или 15 години.
Защо според мен тази зона ще продължи да се развива
Когато анализирам един квартал, не гледам само текущата цена на квадратен метър. Много по-интересно ми е какво може структурно да промени търсенето в района.
Метрото е точно такъв фактор, защото променя реалното време за придвижване. Ако живееш в нов квартал, но всяка сутрин зависиш от автомобил и задръстването по Симеоновско шосе, имаш един тип локация. Ако на пешеходно разстояние имаш метро, което те свързва директно с останалата мрежа на София, имаш съвсем различен продукт.
Втората причина е, че зоната вече има естествено търсене. Студентски град и университетите генерират огромен постоянен поток от хора, което създава пазар за жилища, наеми, услуги, търговски площи и офиси. В същото време Малинова долина предлага нещо, което старите квартали трудно могат да създадат — големи територии, върху които могат да се изграждат цели нови жилищни зони, вместо отделна нова сграда между две стари.
Третият фактор е Околовръстният път. За човек с автомобил районът вече има добра връзка към голяма част от София и изходите на града. Ако към тази автомобилна свързаност постепенно добавим метро, по-добър наземен градски транспорт и нормална вътрешноквартална инфраструктура, една от основните слабости на района започва постепенно да намалява.
Това не означава, че Малинова долина изведнъж става перфектният квартал. Все още има сериозни проблеми с улиците, тротоарите, социалната инфраструктура и цялостното планиране. Но инвестиционно за мен е по-интересно да намериш квартал, в който големите проблеми постепенно започват да се решават, отколкото квартал, в който всичко вече е построено и съответно голяма част от положителните фактори вече са отразени в цената.
ParkWay е добър пример какво започва да се случва в тази зона
Един от най-мащабните проекти в тази част на София е ParkWay.city. И според мен той е интересен в контекста на метрото не просто защото до проекта се планира станция, а защото показва какъв тип строителство започва да влиза в тази част на града.
[Разгледайте ParkWay.city и masterplan-а на новия квартал](https://www.parkway.city/)
ParkWay не се развива като една или две самостоятелни сгради. По официалните данни на проекта става дума за над 220 000 кв.м РЗП, повече от 50 сгради, над 1500 жилища и търговски имоти и над 1750 паркоместа. Предвидени са и над 10 километра водопроводна и друга инфраструктура, като самите инвеститори представят проекта като изграждане на квартал „от кота нула“, а не като стандартен затворен жилищен комплекс.
