Пазар

Умира ли инвестицията „на зелено“ в България?

Китай вече плати цената на модел, в който бъдещите купувачи финансират днешното строителство. България е много далеч от китайски сценарий, но има един въпрос, който според мен всеки купувач „на зелено“ трябва да започне да задава: може ли строителят да довърши сградата, ако утре продажбите спрат?

Иво Димовски29 септември 2026 г.2563
Умира ли инвестицията „на зелено“ в България?

В Китай в момента се случва нещо, което според мен трябва много внимателно да наблюдаваме и в България. След години, в които огромна част от новото строителство се финансираше чрез предварителни продажби на жилища, държавата започва да променя самия модел. Причината не е, че продажбата „на зелено“ изведнъж е станала лоша идея. Причината е, че Китай вече видя какво се случва, когато строителят разчита прекалено много на парите от бъдещите купувачи, а тези бъдещи купувачи внезапно започнат да изчезват.

Това е интересна тема за България, защото през последните години покупката „на зелено“ се превърна почти в отделен инвестиционен продукт. Купуваш на кота нула, чакаш две или три години, сградата напредва, цените междувременно се покачват и на Акт 16 вече притежаваш имот, който поне на хартия струва значително повече. При силен пазар това изглежда като сравнително лесна печалба и точно затова разговорът обикновено е за това колко ще поскъпне апартаментът до завършването му.

Според мен обаче има един много по-важен въпрос, който почти никой не задава: може ли този строител да довърши сградата, ако от утре не продаде нито един нов апартамент?

Защото ако отговорът е „не“, вие не инвестирате просто в недвижим имот. В известна степен финансирате бизнеса на строителя.

Защо „на зелено“ работи толкова добре

Самият модел е много логичен. Строителят купува терен, започва проект и продава част от апартаментите още преди сградата реално да е построена. Купувачът получава по-ниска цена, защото влиза по-рано и поема по-голям риск. Строителят от своя страна получава нещо изключително ценно — евтино финансиране, защото вместо да използва само собствен капитал или банков кредит, може да използва и част от парите на клиентите си.

Докато пазарът расте, това е изключително ефективен модел. Един проект генерира предварителни продажби, те носят кеш, с този кеш продължава строителството, а междувременно предприемачът може да купи следващия терен и да започне следващия проект. Колкото по-бързо се продават жилищата, толкова по-малко собствен капитал е необходимо да стои заключен в един конкретен строеж и толкова по-бързо компанията може да расте.

Проблемът е, че един модел може да изглежда прекрасно, докато пазарът расте, и съвсем различно, когато продажбите започнат да се забавят. Именно това Китай показа в огромен мащаб.

Китай показа какво става, когато машината спре

В продължение на години китайските строителни компании растяха именно по тази логика. Един проект генерира продажби, парите от тях помагат за строителството, паралелно се купува следващ терен, започва следващ проект и цикълът продължава. Докато цените растат, банките дават кредит и новите купувачи продължават да идват, системата изглежда почти безрискова.

След 2021 г. обаче нещата започнаха да се обръщат. Китайските власти ограничиха прекомерната задлъжнялост на строителните компании, продажбите започнаха да намаляват, а огромни предприемачи като Evergrande се оказаха с много активи, огромни задължения и недостатъчно кеш. Evergrande натрупа над 300 млрд. долара пасиви, но според мен по-важното от самото число беше друго: огромен брой хора вече бяха платили за жилища, които строителят нямаше достатъчно ликвидност да довърши.

Точно тук се вижда какъв всъщност е рискът при покупката „на зелено“. Проблемът не започва задължително когато цената на квадратен метър падне. Проблемът започва, когато изчезне ликвидността.

Една строителна компания може да има терени за милиони, започнати проекти за милиони и бъдещи приходи за още повече. На хартия може да изглежда богата и дори да бъде напълно платежоспособна в дългосрочен план. Но ако тази седмица трябва да плати на подизпълнителите, доставчиците и банката, а продажбите са спрели, стойността на бъдещите апартаменти не плаща днешните фактури.

Точно това е слабостта на модела, когато той бъде използван прекалено агресивно. Ако парите от клиентите са допълнение към стабилно собствено и банково финансиране, рискът е един. Ако следващите продажби са необходими, за да бъдат платени текущите разходи по строителството, рискът е съвсем друг.

Китай вече започва да променя правилата

През август 2026 г. Китай обяви нови правила, които сериозно ограничават колко рано могат да се продават жилища в строеж. При новия подход предварителните продажби трябва да започват значително по-късно, след като основната конструкция вече е изградена. Засилва се и банковият контрол върху средствата от купувачите, а държавата насърчава модел, при който клиентът купува вече завършено или много по-напреднало жилище.

Логиката зад тази промяна е сравнително проста: купувачът не трябва да финансира почти целия строителен риск. Особено интересна е промяната при ипотеките, защото Китай се опитва да прекъсне практиката банковите пари на крайния купувач да влизат прекалено рано в проект, който може да бъде завършен след години. С други думи, по-голяма част от риска трябва да остане при строителя и банката, вместо да бъде прехвърлена върху семейство, което вече е платило за апартамент, който физически още не съществува.

Това не означава, че Китай забранява продажбите „на зелено“. Означава, че след огромните проблеми на местния имотен пазар държавата вече се опитва да ограничи най-рисковата част от този модел. Защото ако строителят не може да довърши проекта без постоянно да продава следващи апартаменти, купувачът практически вече не е просто клиент. Той се превръща в един от кредиторите на проекта, само че без лихвата, контрола и защитата, които нормалният кредитор обикновено би поискал.

България не е Китай. И това е важно уточнение

Тук много лесно можем да направим грешното заключение: в Китай моделът създаде огромни проблеми, следователно същото предстои и в България. Аз не виждам данни, които в момента да подкрепят подобна теза.

България има много по-малък пазар, различна банкова система, различна структура на строителните компании и много по-различно ниво на задлъжнялост. БНБ вече има ограничения върху ипотечното кредитиране, а банковата ни система в момента е ликвидна и добре капитализирана. Нямаме и масова вълна от спрени жилищни проекти, която да подсказва, че системата е пред проблем от китайски мащаб.

Но това, че България не е Китай, не означава, че икономическият механизъм е различен. Ако една компания разчита на бъдещите продажби, за да финансира текущото си строителство, забавянето на тези продажби неизбежно започва да оказва натиск върху ликвидността ѝ. Това важи в Шанхай, София, Пловдив или Бургас.

И именно затова според мен има смисъл да започнем този разговор сега, когато пазарът все още изглежда силен.

Защото машината в България в момента работи много силно

Само през второто тримесечие на 2026 г. в България са издадени разрешителни за строеж за 11 499 нови жилища. Започнало е строителството на още 8 913 жилища. Само в София разрешителните през тримесечието са за 2 878 жилища, а след столицата идват Пловдив, Бургас и Варна.

Едновременно с това жилищното кредитиране расте с огромна скорост. Към края на юли жилищните кредити вече са над 19 млрд. евро и са с 25,7% повече спрямо година по-рано. Тоест в системата влизат много нови пари, строителството е активно и към момента няма причина да говорим за внезапно спиране на пазара.

Но има още един показател, който според мен си струва да наблюдаваме. Сделките вече са осезаемо под рекордните нива от 2025 г. В София например през второто тримесечие има 8 874 продажби спрямо 10 647 година по-рано.

Това само по себе си не е проблем и не бих правил драматични изводи от едно или две тримесечия. Напълно нормално е един пазар да слезе от рекордните си нива, без това да означава криза. Интересна е по-скоро комбинацията: строителството остава много активно, жилищният кредит расте с над 25%, а броят на реалните сделки намалява.

Ако това е краткосрочна пауза, вероятно няма да има особено значение. Ако обаче продажбите започнат трайно да изостават спрямо количеството ново строителство, тогава ще започне да има огромно значение кой строител с какъв капитал влиза в проектите си и доколко зависи от предварителните продажби.

Как реално би могло да гръмне „на зелено“ в България

Не е необходимо цените да паднат с 30%. Не е необходима световна финансова криза и не е необходимо всички строители едновременно да имат проблем. Достатъчно е продажбите да се забавят сериозно за достатъчно дълъг период.

Представете си строител, който едновременно развива три проекта. За първия вече е продал 70% от жилищата, за втория 30%, а за третия тепърва започва продажби. В бизнес плана е заложено следващите 20 или 30 сделки да донесат няколко милиона евро кеш през следващите шест месеца. С тези пари трябва да бъдат платени подизпълнители, материали, фасада, инсталации и част от старите задължения.

Ако тези продажби не се случат, разходите не изчезват. Строежът продължава да има нужда от бетон, работници, материали и пари, а банката продължава да очаква плащанията си.

Тук според мен се вижда една от най-големите разлики между силния и слабия предприемач. Силният има достатъчно собствен капитал и банково финансиране, за да довърши сградата независимо дали ще продаде още един апартамент утре. Слабият разчита следващият купувач да плати част от предишния строеж.

Това са две коренно различни компании, въпреки че отвън могат да изглеждат абсолютно еднакво. И двете могат да имат красив офис, огромен билборд, впечатляващ шоурум и рендъри, които изглеждат прекрасно в Instagram. Нищо от това обаче не показва колко собствен капитал има реално в проекта и какво ще стане, ако предварителните продажби внезапно намалеят.

Един проблемен строител може да промени поведението на целия пазар

Има и втори риск, който според мен е още по-интересен. Ако един голям строител започне сериозно да забавя проекти, ефектът не остава само при него. Купувачите започват да стават по-предпазливи и поведението им постепенно се променя.

Вместо да купуват на кота нула, започват да чакат Акт 14. Вместо да плащат голяма част от цената предварително, настояват за по-малки първоначални плащания. Вместо да приемат обещанието, че след две години всичко ще бъде готово, искат да видят реалния напредък на сградата.

От гледна точка на отделния купувач това е напълно рационално поведение. От гледна точка на строителите обаче означава по-малко кеш в най-ранните етапи на проектите.

Така проблемът при един или двама големи играчи може постепенно да промени поведението на целия пазар. А компаниите, които са изградили бизнеса си върху постоянен поток от предварителни продажби, започват да усещат натиск точно когато най-много им трябва ликвидност.

Това е една от причините кризата в Китай да стане толкова трудна за овладяване. Проблемите с незавършените жилища удариха доверието на купувачите. По-ниското доверие удари предварителните продажби, а по-слабите предварителни продажби направиха още по-трудно довършването на започнатите проекти. Получава се порочен кръг, в който първоначалният проблем с ликвидността постепенно се превръща в проблем с доверието на целия пазар.

Ако купувах „на зелено“ днес, щях да гледам друго

При инвестиция „на зелено“ разговорът много често започва от потенциалната доходност. Ако купя днес за 2 000 евро на квадрат и на Акт 16 цената стане 2 600 евро, колко съм спечелил? Ако строителят вдига цената на всеки следващ етап, колко рано трябва да вляза? Мога ли да препродам преди завършването?

Всички тези въпроси имат значение, но според мен идват след един много по-важен въпрос: може ли този строител да довърши сградата, ако от утре не продаде нито един нов апартамент?

Ако отговорът е „да“, имаме един тип риск. Ако отговорът е, че трябва да бъдат продадени още 30% или 40% от проекта, за да има достатъчно пари за неговото завършване, тогава практически вече инвестираме не само в апартамент. Финансираме бизнес модела на предприемача.

Тогава бих искал да знам колко собствени средства има в проекта, коя банка го финансира, има ли ипотека върху земята и сградата, при какви условия се заличава тежестта върху моя конкретен апартамент, колко други проекта развива компанията едновременно и как са завършили предишните ѝ сгради. Бих гледал и схемата на плащане, защото има огромна разлика между това парите да се плащат постепенно според реалния напредък на строителството и огромна част от цената да бъде поискана още в самото начало.

Това са доста по-скучни въпроси от това дали апартаментът ще поскъпне с 20% до Акт 16. Но когато става дума за 150 000, 200 000 или 300 000 евро, скучните въпроси обикновено се оказват по-важни от красивия шоурум.

Това означава ли, че инвестицията „на зелено“ умира?

Според мен не. Поне не и в момента.

Продажбата „на зелено“ има реална икономическа функция и няма причина да изчезне само защото моделът крие определени рискове. Строителят получава капитал и може да реализира повече проекти. Купувачът поема по-голям риск, но обикновено получава по-добра входна цена. Пазарът от своя страна получава повече ново предлагане.

И точно тук е причината този модел да бъде толкова популярен: когато работи добре, печелят и двете страни.

Проблемът не е в самото предварително продаване. Проблемът започва, когато прекалено голяма част от строителния и финансовия риск бъде прехвърлена към човек, който няма почти никакъв контрол върху строителната компания.

Затова според мен разговорът в България не трябва да бъде дали да забраним покупките „на зелено“. По-интересният въпрос е дали част от плащанията на купувачите не трябва да бъдат по-силно защитени, дали средствата не трябва по-ясно да бъдат обвързани с конкретния проект и дали банката, която финансира строежа, не трябва да има още по-голяма роля при контрола на тези пари.

Идеята не е да унищожим работещ модел. Идеята е да намалим най-опасната му част.

Китай е предупреждение, а не прогноза за България

В България в момента не виждам китайски сценарий. Строителството продължава с високи темпове, ипотечното кредитиране расте силно и няма масова вълна от спрени жилищни проекти. Да твърдим, че китайската имотна криза автоматично предстои и тук, би било прекалено лесно и според мен неправилно заключение.

Но Китай показа нещо много по-полезно от поредната история за имотен балон. Показа колко зависим може да стане един строителен пазар от бъдещите продажби и колко бързо проблемът се променя, когато тези продажби започнат да изчезват.

Затова аз бих следил не само дали средната цена в София е 2 500, 3 000 или 3 500 евро на квадрат. Бих гледал колко ново строителство започва, колко бързо се продават новите проекти, как се променят схемите за плащане, дали строителите започват да предлагат по-агресивни отстъпки срещу големи авансови плащания и дали се увеличават забавянията при отделни проекти.

Ако някой ден видим едновременно сериозен спад на сделките, огромен обем започнато строителство, все по-големи отстъпки срещу плащане на голяма част от цената предварително и увеличаване на забавените проекти, тогава вече бих започнал да гледам на инвестицията „на зелено“ по съвсем различен начин.

Защото в такъв момент най-важният въпрос няма да бъде дали апартаментът, купен за 2 000 евро на квадрат, един ден ще струва 3 000. По-важният въпрос ще бъде дали сградата изобщо ще стигне до Акт 16.

И точно това според мен е най-важният урок от Китай. При инвестицията „на зелено“ купувачът обикновено мисли за бъдещата цена на имота, но рискът всъщност започва много по-рано — от баланса и кеша на компанията, която трябва първо да го построи.

Източници

Xinhua — China moves to improve commercial housing sales system, 28 август 2026 г. https://english.news.cn/20260828/33bfa78f4bce4929b6dc7a241d9ed5bd/c.html

Reuters — China moves to curb housing presales to shore up market confidence, 28 август 2026 г. https://www.reuters.com/world/asia-pacific/china-reform-home-sales-system-curb-delivery-risks-2026-08-28/

Reuters — New China property-sector rules expected to bring consolidation among smaller developers, 31 август 2026 г. https://www.reuters.com/world/asia-pacific/new-china-property-sector-rules-expected-bring-consolidation-small-developers-2026-08-31/

БНБ — Парични, кредитни и депозитни показатели, юли 2026 г. https://www.bnb.bg/AboutUs/PressOffice/POStatisticalPressReleases/POPRSMonetarySurvey/202607_S_MS_PRESS_BG

БНБ — Изисквания относно кредитните стандарти при кредити, обезпечени с жилищни недвижими имоти https://www.bnb.bg/BankSupervision/BSRequirementsOnLendingStandards/index.htm

НСИ — Издадени разрешителни за строеж и започнато строителство, II тримесечие 2026 г. https://www.nsi.bg/press-release/izdadeni-razreshitelni-za-stroej-i-zapochnato-stroitelstvo-9446

Агенция по вписванията — Статистика на Имотния регистър https://www.registryagency.bg/bg/registri/imoten-registar/statistika/

Академия За Имоти на Иво Димовски

Първата академия в България за имотни инвестиции с най-добрите професионалисти в областта.

Инвестиво Академи ЕООД

Ул. Никола Габровски 12
Дианабад, София

Последвай ни

© 2026 Академия За Инвестиции В Имоти. Всички права запазени.